Занитването представлява постоянен процес на свързване, използван за механично сглобяване на два или повече твърди компонента.
- При занитването масиви от проходни отвори първо се пробиват върху компонентите в предварително определени места.
- След това през тези отвори се вкарват нитове със специфични размери.
- Диаметърът на пробития отвор на компонентите е по-голям от диаметъра на стеблото на нитовете, но по-малък от диаметъра на главата на нита.
- Изпъкналата част на стеблото на нита се премахва чрез чук, за да се получи затваряща глава в противоположната страна на нагряване на нита.
- Напрежение (опън или натиск, базиран на метода на нитове), разработен в рамките на нитовете, помага за плътно монтиране на компонентите.
- Размерът на силата на натиск, необходим за премахването на изпъкналия край на нита, зависи главно от размера на нита и материала на нита.
- Такова изискване на сила или налягане може да бъде значително намалено чрез нагряване на изпъкналия край на нита преди премахването.
- Съответно са се развили два различни метода за занитване – горещо и студено.
Какво представлява горещо занитване?
Когато изпъкналият край на стеблото на нита се нагрява до повишена температура преди премахването, тогава той се нарича горещ нит. Температурата обикновено е между 50% - 70% от точката на топене на нитовия материал.
Какво представлява студено занитване?
При студеното занитване изпъкналият край на нивото на нита може да бъде директно изкован без нагряване (т.е. премахването се извършва при стайна тепмпература.)